РАЗМИСЛИ ЗА КЛЕТВАТА

Image courtesy of photomyheart
at FreeDigitalPhotos.net

РАЗМИСЛИ ЗА КЛЕТВАТА

Прелистваме буквара на света

и пълним думите със очертания.

Изпълваме ги всички,  до  една  –

ту с верно, ту с химерно съдържание.

 А думите за святите неща

остават до тогава низ от звуци

докато не усетим святостта

на преживяването им  –  тъй ги учим.

И клетвата изпълваме с усещане

на просветление за дълг и за родина  –

слова в читанките ни още срещани,

за смисъла им се подготвяме с години.

Целувка с знамето и уж сме същите

а всъщност  –  вече сме пречистени

от чувството, че няма връщане

и мислените уговорки са безсмислени.

Тя, клетвата е оня връх в живота,

от който само с малодушие се слиза.

А всички други върхове, макар и с ропот

Напускаме след апатични или драматични кризи.

23. IX. 1987 г                                                                                   M.T.