Image courtesy of photomyheart at FreeDigitalPhotos.net |
РАЗМИСЛИ ЗА КЛЕТВАТА
Прелистваме буквара на света
и пълним думите със очертания.
Изпълваме ги всички, до една –
ту с верно, ту с химерно съдържание.
А думите за святите неща
остават до тогава низ от звуци
докато не усетим святостта
на преживяването им – тъй ги учим.
И клетвата изпълваме с усещане
на просветление за дълг и за родина –
слова в читанките ни още срещани,
за смисъла им се подготвяме с години.
Целувка с знамето и уж сме същите
а всъщност – вече сме пречистени
от чувството, че няма връщане
и мислените уговорки са безсмислени.
Тя, клетвата е оня връх в живота,
от който само с малодушие се слиза.
А всички други върхове, макар и с ропот
Напускаме след апатични или драматични кризи.
23. IX. 1987 г M.T.
No comments:
Post a Comment